Рецепта за орехови вафли | #вафли #орехи #ореховивафли #рецепта #десерт

Рецепта за вафли, пълнени с лешников крем | #вафли #лешниковкрем #вафленикори #крем #рецепта #десерт

Рецепта за гарнирани бели сладки | #белисладки #сладки #бисквити #тесто #рецепта #десерт

БУТЕР МУСАКА | ##бутертесто#мусака#печиво

КУЛИНАРНИ ФАКТИ /втора част/ 

Всички сме чували и дори опитвали повечето от тези рецепти, но какво точно знаем за тях? 

МЪФИНИ

Историята на мъфините тръгва от Великобритания. Откога английските домакини правят кексчета, които по размер се побират на една човешка длан и са предназначени вероятно за типичния английски чаен ритуал, не е ясно. От средата на 20-век мъфините напускат домашната кухня и започват да се предлагат в заведения – кафенета и ресторанти, от американски и английски фирми. През 70-те и 80-те години на 20-век, мъфините вече не са това, което са били през 50-те и 60-те години, а приготвянето им се подчинява на нови стандарти.

Има два вида мъфини – английски и американски. Според някои източници думата "мъфин" произлиза от френската дума mufflet, която означава мек хляб.


 ПАЛАЧИНКИ

Повечето национални кухни имат някакъв свой вариант на палачинки, приготвени от рядко (втасало или не) тесто, забъркано с мляко, брашно и яйца и изпържени в тиган или друг подходящ съд, какъвто е и старинният български глинен сач например.
В Русия аналог на палачинките са блините, у нас в миналото са ги наричали катми, тиганици и мерудници. Англичаните ги наричат pancake (пенкейк), в Мексико са познати като тортили и ги правят от царевично брашно. Срещат се също в китайската и други азиатски кухни. Тъй че въпросът за авторството е твърде сложен.

Най-лесно изглежда европейският произход на палачинките да се потърси в античната гръцко-римска кухня. Френската дума за палачинка - "crêpe", произлиза от латинската дума "crispus" (къдрав, вълнист). При думата палачинка - обща в езиците на сърби, чехи, хървати, унгарци и румънци и явно свързана с австрийското "palatschinken", етимологията отвежда към латинската дума "placenta" (сладкиш, баница).

В кулинарната книга на Марк Гавий Апиций (I век) има една рецепта за палачинки от яйца, мляко, брашно и вода, изпържени и сервирани с мед и черен пипер. Такива сладкиши римляните ядяли по време на луперкалиите (празници в чест на бога на овчарите Луперк, по-късно смесен с гръцкия Пан), които се празнували всяка година на 15 февруари.

Шекспир споменава палачинките в две от своите комедии ("Добрият край оправя всичко" и "Както ви се харесва" и това не оставя съмнения за трайното им присъствие в английската кухня през XVI век.

В западноевропейската народна култура пърженето на палачинки е било свързано и с някои магически ритуали. Във Франция имало обичай с едната ръка да се държи дръжката на тигана, а в другата да се стиска монета и докато се обръща палачинката, човек да си пожелава нещо.

Различни западноевропейски домакински и кулинарни книги от XVI и XVII век предлагат разни рецепти за палачинки. В миналото освен брашно, вода, яйца и мляко често в тестото са добавяни и други съставки - бяло вино, индийско орехче, канела и разни други подправки. Освен пшенично брашно са използвали също елда, картофи и царевица.
Изглежда, произходът на палачинката, такава каквато я познаваме днес, все пак е свързан с европейското Средновековие и френският принос не е в нейното изобретяване, а в социалното й ритуализиране.


МЕДЕНКИТЕ - символът на град Торун в Полша

Брашно, мед и подправки...

Знаете ли, че най-известният продукт, приготвян в гр. Торун, Полша са меденките. Меденките, които още от 14 век са специалитет на града.

Хората казват, че нито един посетител не бивало да напуска града без да е опитал меденките. В миналите векове торунската меденка е имала различни форми - на карета, герб, рицари, граждани, сърца и т.н. ...

А за сърцата има прекрасна легенда за това. Имало едно време един скромен калфа който бил влюбен в красивата Катрина, дъщеря на майсторът на меденките. За да спечели сърцето на своята любима и да признае на бъдещият си свекър своите чувства, той сътворил меденка с форма на сърце
Източник:
https://www.kulinarnifantazii.....com/p/blog-page_5.ht

Рецепта за Шункови рулца | #шунка #сирене #кремасирене #шунковирулца #рулцашунка #предястие #рецептапредястие #рецепта #рецепти #ястие #зеленчуци #месни

Рецепта за Чеснов мус | #сметана #чесън #лук #мусчесън #чесновмус #чесновопредястие #предястие #рецептапредястие #рецепта #рецепти #ястие #зеленчуци #безмесно

Днес, типично за мен, едно мислих, друго стана. Щях да готвя телешко с грах, но не харесах месото в близката месарница. Купих кайма. Хвърлих едно око тук за идейка и се присетих за една много харесвана от мен рецепта от старата Mandja - Бутер мусака. Не помня името на мацката, която беше споделила рецептата, но влезе в менюто ми от тогава.

КУЛИНАРНИ ФАКТИ /първа част/

Всички сме чували и дори опитвали повечето от тези рецепти, но какво точно знаем за тях?

ПИЦА "МАРГАРИТА"

През 1889 г.  Маргарита Савойска, съпруга на италианския крал Умберто били на пътуване в Неапол. Кралицата пожелала да опита неаполитанска пица. В кралския двор извикали Рафаело Еспозито, собственик на най-добрата неаполитанска пицария и той поднесъл на кралицата три вида пица. Кралицата харесала най-много тази, която била приготвена с моцарела, домати и босилек, символизираща цветовете на италианското знаме. Готвачът я нарекъл Маргарита в чест на кралицата.

МЕЛБА

През 1892 г. австралийската оперна певица Нели Мелба гостувала в Лондон и изпълнила на сцената на Ковънт Гардън операта на Вагнер "Лоенгрин". Всъщност истинското име на оперната прима е Хелън Мичъл, а сценичният й псевдоним Мелба произхожда от името на родния й град Мелбърн. За да отпразнуват нейния триумф, херцогът на Орлиан дал прием. Специално за този случай френският готвач Огюст Ескофие създал специален десерт, посветен на Нели Мелба, която останала възхитена от нежния вкус на ванилов сладолед, гарниран с праскови и малини. Десертът бил наречен "Праскова Мелба"


ЛАЗАНЯ

Родоначалник на това любимо на мнозина ястие е кръглата питка от хлебно тесто. Такива питки пекли гърците и ги наричали “лаганон”. Римляните заимствали от гърците хляба и започнали да го режат на ивици, които наричали “лагани” (мн. ч. на “лаганон”). Досега в някои области на Италия (Калабрия, например) широката плоска паста, известна по цял свят като талятеле, я наричат “лагана”. Според друга етимологична версия думата “лазаня” произлиза от гръцкото “лазанон”, което в превод означава “кахлена пещ”. Римляните заимствали тази дума, като я превърнали в “лазанум”, с която наричали посудата, в която приготвяли “предците” на лазанята. Постепенно наименованието на съдовете преминало и върху самото ястие. Така на бял свят се появила лазанята. Първото писмено споменаване на италианската рецепта е открито в анонимен ръкопис от XIV век, намерен в покрайнините на Неапол. Ръкописът получил наименованието Liber de coquina (Кулинарна книга). Според тази рецепта, в средните векове лазанята се приготвяла по следния начин: сварявали се във вряща вода листа от тесто, между които се нареждали накълцани подправки и настърган кашкавал.


"НАПОЛЕОН"

Този десерт е известен по цял свят.
Французите го наричат Мил - Фьой, което в превод на български означава "хиляда листа".

Истинският произход на този специалитет и до ден днешен не е известен. Във френската кухня десертът е познат още от 1651 г. , когато Франсоа Пиер Ла Варен го описва в своята кулинарна книга. Доста по-късно, в началото на XIX  век, специалитет е популяризиран от прочутия майстор на кулинарни шедьоври Мари-Антоан Карем под името "a la Napolitain", т.е. "по неаполитански". Постепенно французите променят изговарянето му и то се превръща в "Наполеон".
Според някои източници десертът идва от Неапол, където приготвянето на десерти от няколко пласта тънки кори било много популярно. Специалистите смятат, че дотам пък е стигнал като наследник на гръцките "φιλλο", т. е. сладкиши с тънки кори.
Няма доказателства, които да сочат, че десертът има някаква връзка с прочутия Наполеон Бонапарт, но затова пък са измислени доста истории.

Източник:

https://www.kulinarnifantazii.....com/p/blog-page_5.ht