Историята на един главен готвач: Началото ( Продължение )

Разбирате ли, да вървиш с една чехла е трудно и лееко странно. За това събух и лявата.Така само за няколко минути изгоряха и двете ходила. Ама само малко. Все пак стъпвах бързо и за много кратко по настилката. А пък и съм голямо момче. Вече на 18. Тогава и за миг не се замислях. Такова нещо не би ме спряло. Отивам и купувам други чехли. Толкова е просто. Не ме и интересуваше опашката, която потенциално би се извила на витрината ми. Не само перспективите бяха такива, но и практически се случи точно това: връщам се аз с чистак бърсак новите чехли и гледам опашка се е извила. За мое щастие моите вече добре познати колеги от дюнерджийницата точно отсреща, вече са поели щафетата и продават вместо мен. А ме нямаше за 5 минути, заклевам се. Та тези колеги събираха бакшиши и за нито секунда не се замислиха да си ги приберат, ами си ми ги отделиха за мен. Преди да осъзная това обаче, отивайки към витрината, ми позвъняват от УХТ Пловдив. Казват ми че съм приет при тях да уча с професия... ами ще ви кажа в бъдеще. Трябваше до два дни да си платя семестъра или си губя мястото. Аз нямах тази сума, а и нямаше кой да ми я даде. Не идвам от богато семейство. Така аз изпуснах моят възможност да уча в Пловдив.

П.с. очаквайте продължение.
#историятанаготвача