КУЛИНАРНИ ФАКТИ /първа част/

Всички сме чували и дори опитвали повечето от тези рецепти, но какво точно знаем за тях?

ПИЦА "МАРГАРИТА"

През 1889 г.  Маргарита Савойска, съпруга на италианския крал Умберто били на пътуване в Неапол. Кралицата пожелала да опита неаполитанска пица. В кралския двор извикали Рафаело Еспозито, собственик на най-добрата неаполитанска пицария и той поднесъл на кралицата три вида пица. Кралицата харесала най-много тази, която била приготвена с моцарела, домати и босилек, символизираща цветовете на италианското знаме. Готвачът я нарекъл Маргарита в чест на кралицата.

МЕЛБА

През 1892 г. австралийската оперна певица Нели Мелба гостувала в Лондон и изпълнила на сцената на Ковънт Гардън операта на Вагнер "Лоенгрин". Всъщност истинското име на оперната прима е Хелън Мичъл, а сценичният й псевдоним Мелба произхожда от името на родния й град Мелбърн. За да отпразнуват нейния триумф, херцогът на Орлиан дал прием. Специално за този случай френският готвач Огюст Ескофие създал специален десерт, посветен на Нели Мелба, която останала възхитена от нежния вкус на ванилов сладолед, гарниран с праскови и малини. Десертът бил наречен "Праскова Мелба"


ЛАЗАНЯ

Родоначалник на това любимо на мнозина ястие е кръглата питка от хлебно тесто. Такива питки пекли гърците и ги наричали “лаганон”. Римляните заимствали от гърците хляба и започнали да го режат на ивици, които наричали “лагани” (мн. ч. на “лаганон”). Досега в някои области на Италия (Калабрия, например) широката плоска паста, известна по цял свят като талятеле, я наричат “лагана”. Според друга етимологична версия думата “лазаня” произлиза от гръцкото “лазанон”, което в превод означава “кахлена пещ”. Римляните заимствали тази дума, като я превърнали в “лазанум”, с която наричали посудата, в която приготвяли “предците” на лазанята. Постепенно наименованието на съдовете преминало и върху самото ястие. Така на бял свят се появила лазанята. Първото писмено споменаване на италианската рецепта е открито в анонимен ръкопис от XIV век, намерен в покрайнините на Неапол. Ръкописът получил наименованието Liber de coquina (Кулинарна книга). Според тази рецепта, в средните векове лазанята се приготвяла по следния начин: сварявали се във вряща вода листа от тесто, между които се нареждали накълцани подправки и настърган кашкавал.


"НАПОЛЕОН"

Този десерт е известен по цял свят.
Французите го наричат Мил - Фьой, което в превод на български означава "хиляда листа".

Истинският произход на този специалитет и до ден днешен не е известен. Във френската кухня десертът е познат още от 1651 г. , когато Франсоа Пиер Ла Варен го описва в своята кулинарна книга. Доста по-късно, в началото на XIX  век, специалитет е популяризиран от прочутия майстор на кулинарни шедьоври Мари-Антоан Карем под името "a la Napolitain", т.е. "по неаполитански". Постепенно французите променят изговарянето му и то се превръща в "Наполеон".
Според някои източници десертът идва от Неапол, където приготвянето на десерти от няколко пласта тънки кори било много популярно. Специалистите смятат, че дотам пък е стигнал като наследник на гръцките "φιλλο", т. е. сладкиши с тънки кори.
Няма доказателства, които да сочат, че десертът има някаква връзка с прочутия Наполеон Бонапарт, но затова пък са измислени доста истории.

Източник:

https://www.kulinarnifantazii.....com/p/blog-page_5.ht