КУЛИНАРНИ ФАКТИ /втора част/ 

Всички сме чували и дори опитвали повечето от тези рецепти, но какво точно знаем за тях? 

МЪФИНИ

Историята на мъфините тръгва от Великобритания. Откога английските домакини правят кексчета, които по размер се побират на една човешка длан и са предназначени вероятно за типичния английски чаен ритуал, не е ясно. От средата на 20-век мъфините напускат домашната кухня и започват да се предлагат в заведения – кафенета и ресторанти, от американски и английски фирми. През 70-те и 80-те години на 20-век, мъфините вече не са това, което са били през 50-те и 60-те години, а приготвянето им се подчинява на нови стандарти.

Има два вида мъфини – английски и американски. Според някои източници думата "мъфин" произлиза от френската дума mufflet, която означава мек хляб.


 ПАЛАЧИНКИ

Повечето национални кухни имат някакъв свой вариант на палачинки, приготвени от рядко (втасало или не) тесто, забъркано с мляко, брашно и яйца и изпържени в тиган или друг подходящ съд, какъвто е и старинният български глинен сач например.
В Русия аналог на палачинките са блините, у нас в миналото са ги наричали катми, тиганици и мерудници. Англичаните ги наричат pancake (пенкейк), в Мексико са познати като тортили и ги правят от царевично брашно. Срещат се също в китайската и други азиатски кухни. Тъй че въпросът за авторството е твърде сложен.

Най-лесно изглежда европейският произход на палачинките да се потърси в античната гръцко-римска кухня. Френската дума за палачинка - "crêpe", произлиза от латинската дума "crispus" (къдрав, вълнист). При думата палачинка - обща в езиците на сърби, чехи, хървати, унгарци и румънци и явно свързана с австрийското "palatschinken", етимологията отвежда към латинската дума "placenta" (сладкиш, баница).

В кулинарната книга на Марк Гавий Апиций (I век) има една рецепта за палачинки от яйца, мляко, брашно и вода, изпържени и сервирани с мед и черен пипер. Такива сладкиши римляните ядяли по време на луперкалиите (празници в чест на бога на овчарите Луперк, по-късно смесен с гръцкия Пан), които се празнували всяка година на 15 февруари.

Шекспир споменава палачинките в две от своите комедии ("Добрият край оправя всичко" и "Както ви се харесва" и това не оставя съмнения за трайното им присъствие в английската кухня през XVI век.

В западноевропейската народна култура пърженето на палачинки е било свързано и с някои магически ритуали. Във Франция имало обичай с едната ръка да се държи дръжката на тигана, а в другата да се стиска монета и докато се обръща палачинката, човек да си пожелава нещо.

Различни западноевропейски домакински и кулинарни книги от XVI и XVII век предлагат разни рецепти за палачинки. В миналото освен брашно, вода, яйца и мляко често в тестото са добавяни и други съставки - бяло вино, индийско орехче, канела и разни други подправки. Освен пшенично брашно са използвали също елда, картофи и царевица.
Изглежда, произходът на палачинката, такава каквато я познаваме днес, все пак е свързан с европейското Средновековие и френският принос не е в нейното изобретяване, а в социалното й ритуализиране.


МЕДЕНКИТЕ - символът на град Торун в Полша

Брашно, мед и подправки...

Знаете ли, че най-известният продукт, приготвян в гр. Торун, Полша са меденките. Меденките, които още от 14 век са специалитет на града.

Хората казват, че нито един посетител не бивало да напуска града без да е опитал меденките. В миналите векове торунската меденка е имала различни форми - на карета, герб, рицари, граждани, сърца и т.н. ...

А за сърцата има прекрасна легенда за това. Имало едно време един скромен калфа който бил влюбен в красивата Катрина, дъщеря на майсторът на меденките. За да спечели сърцето на своята любима и да признае на бъдещият си свекър своите чувства, той сътворил меденка с форма на сърце
Източник:
https://www.kulinarnifantazii.....com/p/blog-page_5.ht