В наши дни все повече енолози работят с мавруда и постигат повече от добри резултати, въпреки капризността му. Оптималният стил на сорта се характеризира с: наситен рубинен цвят, достатъчно танини и киселини и специфичен аромат, в който преобладават горски плодове, къпина и зряла черница,землисти аромати, шипков мармалад, билки и подправки. Вината се развиват отлично в контакт с дъбова дървесина, като развиват комплексен ароматен профил и мек, плътен и хармоничен вкус. Подходящ е както за направата на млади вина и розета, така и за дългогодишно отлежаване.

Насажденията са основно в Тракийската низина, около Асеновград, но също и край Перущица, Пазарджик, Стара Загора, Чирпан. От него се произвеждат и по-свежи варианти от насажденията по Черноморието, където сортът е познат под друго име: качивела.

Най-подходящ е като партньор на ястия от червени меса и дивеч. Добре се съчетава с твърди сирена, особено козе, паста, ризото с гъби.

Много е търсен на пазара не само от българите. А и все повече от чуждите винени любители, жадни за локални интересни сортове. Днес мавруд увеличава насажденията си, след като години наред беше изкореняван. Както с всеки друг сорт обаче, трябва търпение, за да достигнат лозята своята оптимална зрялост и да произведат качествено вино.

Легенди за мавруда

Мавруд юнак и лъвът на кан Крум

Когато пленил велможите на разбития от него аварски хаганат, кан Крум започнал да ги разпитва кое е довело до унищожение такава силна държава. Много причини били посочени, сред които и кражбата, лъжата и пиянството. Това накарало Крум да предприеме мерки срещу тези пороци. Строгият закон бил въведен веднага. Изкоренени били и всички лозя. Всеки, у когото откривали от забранената течност (виното), бил набиван на кол.

Живяла по същото време бедна вдовица на име Илая, сама с невръстното си чедо, първороден син. До схлупената й къщица растяла лозница - решила, че след като така и така ще загуби растението, поне да запази последните му плодове. Обрала лозата и скрила едрите гроздове в дървен съд и делва в камината. Оттогава, щом детето заплачело, давала му по едно едро зърно.

Но пчели и оси нападнали гроздето. Винени мушици се навъдили, появила се розова пяна. Скоро жената разбрала, че без да иска, е отгледала руйно червено вино. Давала на момчето по глътка и то растяло здраво и силно. Скоро надминало във всичко своите връстници. Тайната не била разкрита - никой не се интересувал от бедната Илая. Запомнила се обаче смъртта на копиеносеца Варадин, побит на кол, задето се напил от буре, уж превозващо катран.

Един ден се разчуло, че в Преслав владетелят е пуснал лъвовете си на разходка. Изплашената вдовица предупредила сина си да не излиза навън, но той не я послушал. На заранта престолнината изтръпнала от новината, че един лъв е убит. Крум обявил щедро възнаграждение за убиеца, стига да успее да отскубне косъм от канската брада. Появили се десетки смелчаци. При всяко посягане обаче канът изревавал силно като лъв и кандидатът за слава се отдръпвал изплашен. Синът на Илая обаче успял - отскубнал един бял косъм с думите: "Не реви, защото като извадя меча, ще стане лошо." "Ти наистина си убил лъва“- казал ханът и го разпитвал кой е и откъде е.

Момъкът чистосърдечно разказал как бедната му майка го изхранила с грозде и вино. Канът повикал Илая и я попитал за името на нейния син. "Мавруд е името му" отговорила тя. "От днес нататък от твоята лозница да се разсадят нови лозя и гроздето им да се нарече мавруд", заповядал внезапно омилостивеният Крум. Той пръв пил от новото вино. Така лозята пак пуснали корен в българските земи.

Мавруд юнак и страшната хала

Едно време хората се пропили. Българският кан Крум Страшни, заповядал да изкоренят лозята. В същото време една свирепа хала дошла в българските земи. Всички се уплашили от нея. Много юнаци се изредили да убият халата, но никой не успял да я погуби. Тогава дошъл незнайният Мавруд юнак. Тръгнал да дири халата. Намерил я. Тя водела със себе си три синджира роби. На първия синджир млади копачи, на втория-млади овчари, а на третия-все млади орачи. Разлютил се Мавруд и убил халата. Освободил робите. Те го попитали как да му се отблагодарят. Юнакът поискал от орачите-кравай, от копочите-чепка грозде, от овчарите-взел агне.

Дошъл кан Крум Страшни. Попитал Мавруд как е победил халата. Юнакът отговорил, че силата му е от лозата, която майка му била укрила. Лозата израстнала благодарение на Слънцето. Като чул това кан Крум размислил и разрешил на хората да отглеждат лозята си. Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд юнак!

Източници: https://viavinera.bg/ и http://bgnasledstvo.org/, съставил: Климентина Койчева