Заешко месо
Това месо е шампион по съдържание на белтъци, които се усвояват на 90% от организма (говеждото – само на 60%), нискокалорично (173 калории в 100 г) и диетично. Какво друго му трябва, за да е на първо място? В него има малко холестерин и много полиненаситени мастни киселини Омега-3. В заешкото също има по-малко мазнини и наситени мазнини, отколкото в говеждото. В 100 грама заешко има само 4 грама мазнини, докато в говеждото има 22 грама, твърдят диетолозите.
Конско месо
По своята „екологичност“ конското изпреварва останалите видове месо. Съдете сами: табуните коне от породите, отглеждани за месо цял живот прекарват на пасбищата. Никой не ги храни с хормони и антибиотици, не ги държат в тесни обори, за да наддават на килограми и така конете растат в естествени условия. Месото им е богато на аминокиселини, ниско съдържание на холестерин и е хипоалергично, а освен това се усвоява лесно и рядко съдържа паразити.
Еленско месо
Със съвсем малко конското измества по полезност еленското месо. Този деликатес е характерен много за кухнята на северните народи. Както и конското, еленското месо е богато на витамини и минерали. То съдържа и много витамини от групата В, а също и желязо – много повече от говеждото. Елените ядат мъх, листа, клонки и гъби, в това число и мухоморки. Отровата им ги защитава от паразити, затова сушеното еленско може да се яде без всякакви притеснения.
Говеждо и телешко
Телешкото спада към диетичните видове месо. В него има повече белтъци и по-малко мазнини. По останалите показатели не отстъпва на говеждото. Месото на кравите е богато на фосфор, магнезий, калий, селен, цинк, витамини от групата В, витамин D, и разбира се – желязо. В изследвания от 2012 година, публикувани в Американското списание по клинично хранене се казва, че употребата на говеждо нормализира нивото на холестерина и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Но за червеното месо има повече негативна информация. В голямо изследване на Оксфордския университет се твърди, че консумацията на стек един път в седмицата повишава риска от рак на черата с 42%. Диетолозите съветват хората с повишен холестерин да ядат червено месо два-три пъти седмично. А според средиземноморската и други диети на народите, които живеят дълго – в Сардиния и Окинава например, употребата на червено месо е сведена до няколко пъти в месеца.
Овче и козе месо
Освен по структурата на влакната, те не се отличават по нищо друго. Овчето и по-жилавото козе месо, имат един и същ витаминно-минерален състав. Овчата мазнина се усвоява по-бързо от свинското, но все пак месото се смята за „тежко“, затова хората с проблемни стомаси не трябва да прекаляват с него. Затова пък това месо съдържа много витамин Е, който е полезен за кожата.
Птиче месо – гъска, патица, кокошка, пуйка
Гъската е мазна птица. Плюсовете й са, че в нея почти отсъства холестерин и присъства много желязо. Но два пъти годишно, на празници, може да си я позволите спокойно.
Патицата съвсем мъничко отстъпва по мазнини. Нейната мазнина има лечебни свойства – в миналото се е ползвала при лечение на туберкулоза, а месото изобилства с Омега-3 и Омега-6 мастни киселини.
Но палмата на първенството в птичето царство по право принадлежи на пуйката. И въпреки че условията, в които се отглежда (както и кокошките) предизвикват съмнения, тя е диетично месо и има редица неоспорими предимства – в него има малко мазнини и холестерин, нискокалорично е и лесно се усвоява, но пък оставя дълготрайно усещане за ситост. Но най-важното – в пуйката се съдържа аминокиселината триптофан. Тя участва в изработката на ендорфини и повишава настроението. Т.е. това е най-доброто месо за мрачната зима!
Мечо и свинско месо
Почти половин година мечката спи, затова за зимата животното успява да се снабди с цял куп хранителни вещества и най-вече с витамини от групата В, желязо и др. В същото време в мечото месо има много холестерин. А за да се избавите от всички паразити и специфичната миризма, се налага да се потрудите доста.
В края на класацията, на последното място, се нарежда свинското месо. И ако от време на време се опитват да го реабилитират, мазнините му не стават по-малко, а вероятността да има паразити, води до необходимостта да се подлага на щателна термична обработка. Разбира се, това важи основно за дивото свинско месо, а не за отгледаните във ферми прасета.
Източник: health.mail.ru и https://dcnews.bg/