Сръбската кухня дължи своето богатство от вкусове и разнообразието си на георграфското си положение и бурната си история. Въпреки, че е смесица от турска, унгарска, гръцка и българска кухня, тя все пак си остава сръбска.
Често сърбите разчитат на стари национални рецепти, на които придават новаторски вид чрез богатото си въображение и кулинарен талант. Повечето от тях се хранят по три пъти на ден - закуска, обяд и вечеря, като вечерята е основното им ядене и е с най-много ястия.
В миналото сърбите са имали само обяд и вечеря, както в манастирите. В едно от писанията си Никола Тесла казва, че "естественият човек трябва да се храни два пъти на ден". Сърбите започнали да закусват през втората половина на 19-ти век.
Редица храни произлизат от Сърбия. Основните им ястия са съчетание на зеленчуци и месо. А всеизвестната сръбска скара представлява смес от нарязано свинско и говеждо месо, подправено с чесън и чушки. Скарата се пече на плоча и се гарнира с лук. Този специалитет се приготвя във всички части на Сърбия, той е национална гордост и емблема на традиционната кухня.
Плескавицата е ястие от мляно месо изпечено на скара. В Сърбия най-популярна е Лесковашка плескавица, която е част от традиционната Лесковашка скара. Тази плескавица е с пикантен (лют) вкус, като каймата е смес от телешко и свинско месо. Често при приготвянето на плескавица се добавя каймак. Най-вкусна става изпечена на скара с дървени въглища.
Чевапчичи е сръбска версия на кебап. Това са малки нарязани на скара колбаси. Те се сервират с лукови пръстени, подправки, понякога с каймак. Разбира се, чевапчичите не са оригинално сръбско ястие, но са много вкоренени тук. В Сърбия те са подготвени по различен начин, отколкото в Босна и България.
Необичайно вкусно и оригинално ястие от сръбската кухня – караджордиев шницел. Това е тънка валцувана пържола, пържена в галета и яйца. Шницелът обикновено се сервира с тартар сос и пържени картофи. Съветваме Ви да внимавате: често размерът на една порция Ви позволява да вечеряте за двама възрастни.
Вешалица – сръбски специалитет от свинско контра филе, мариновано със зехтин, лимон и зеленчукова подправка. Подходяща е както за барбекю, така и също да се изпече в ореброван тиган.
Ущипци - cpъбcки cпециалитет на скара, подобен на малки, щипнати кюфтенца. Името им идва от оформянето им - щипване на каймата в шепа.Правят се от кайма с нарязани малки кубчета бекон и кашкавал, добавят се подправки. Като се омеси каймата, от нея се щипва и се стиска в шепа количество, колкото голям залък. Пекат се на скара до получаване на хубави кафяви райета от двете страни.
Ето и някои други ястия, без които сръбската кухня е немислима:
Aйвар е гъста паста от червен пипер (червен пипер) с патладжани и чесън, която се яде като закуска или се разстила върху домашен хляб.
Бурек с различни пълнежи: месо, сирене, зеленчуци, плодове. Прилича на руски пайове, но обикновено се прави от бутер тесто и винаги се пече във фурната.
Пинджур е студена закуска, изработена от патладжани, сладки пиперки, лук и домати.
Подварак – месо с кисело зеле
Мешано месо – колбаси, колбаси, кюфтета и черен дроб.
Преран – печен боб с много лук.
Лучена с червен пипер – най-доброто сръбско студено предястие на масата. Приготвен от люти и сладки пиперки. Печени, изсипани в купа със салата със смес от лук, оцет, чесън и магданоз.
Пршут – свинско резенче или говеждо месо.
Чорба – гъста сръбска супа. Варени меса с добавка на запръжка с брашно. Може да е телешко месо, пиле, агнешко, риба. Освен чорбата има и супа, тоест с повече бульон.
Сарма – кайма от свинско и телешко, смесена с ориз и овита в лозов или зелев лист и сготвено на печка или във фурна.
Урнебесалата – пикантна закуска, се състои от домашно сирене (или сирене), подправено с растително масло, смлян сладък и пикантен червен пипер и чесън.
Качамак - в Сърбия има много варианти, по които да се приготви качамака. Но популярния начин за приготвянето му започва със слагане тенджера с вода на котлона, към която се прибавя сол на вкус. Когато заври се добавя царевично брашно, като непрестанно се бърка. слага се такова количество, с което да постигнете желаната гъстота. Когато е готов може да добавите към него сирене, извара и друго по свой вкус. Разбира се, може да го ползвате като гарнитура, предястие, а дори и закуска.
Сръбска месна празнична кухня
Храната в Сърбия е основното нещо, което поддържа семейното огнище. Вечеря се вкъщи, като това е времето, когато цялото семейство се събира на масата. Всички празници, независимо дали са религиозни или пък светски имат свое собствено специално меню в Сърбия. На Коледа специалитетът е печено свинско месо, а във Войводина се приготвя печена пуйка с милинци – специален вид паста в сос тартар и вишнев сок. Традиционната великденска закуска се състои от пушена шунка и сварени яйца, боядисани в червено според христианската традиция. Според легендата, гражданите на Йерусалим се пошегували, че е невъзможно Исус да възкръстне, както е невъзможно кокошките да снесат червени яйца. Следващата година, на Великден, всички кокошки в Йерусалим снасяли червени яйца.
Нежна наслада
Каймакът е сръбски национален млечен продукт, който се получава чрез обиране на веществото, което се образува най-отгоре на кипящото мляко. Процесът на затопляне и обиране се повтаря няколко пъти, като всеки слой на каймака се слага в дървен съд, който е осолен и след това се оставя да престои. То е млечно, кремаво, солено, топи се в устата и е превъзходно на вкус.
Нейно величество сливата
Сливата, и особено изсушената такава, е сръбска запазена марка. Сливите са плодове с ниско съдържание на калории, които са богати на витамин С, B2, B3 и B6, също така на магнезий, калций, желязо и калий. Сливите имат широко приложение в сръбската кухня – използват се за направата на компоти, на сладка, на специалните сливови кнедли – слива, покрита с картофено тесто, сварена и след това овъргаляна в захар и галета, които преди това са били изпържени в малко олио. Сливите също така са особено вкусни, сервирани с печено месо. И на последно място, но не и по важност, сливите се използват за направата на традиционната сръбска напитка – ракия – сливовица.
Бермет - вълшебната отвара от склоновене на Фрушка гора
Берметът, друга сръбска национална напитка, е уникално десертно вино, което се приготвя в манастирите на Фрушка гора и в Сремски Краловци, малко градче в сръбската провинция Войводина. Рецептата за това вино се пази в тайна. Но ние все пак знаем, че се прави от 27 ароматни билки, които придават специфичен аромат и вкус на виното. Можете да го пиете като аператив или към основното ястие, но то върви прекрасно и с бисквитки и сладолед.
Бутилка от Бермет е била намерена на дъното на потъналия кораб Титаник. Някои вярват, че Берметът е бил включен в списъка с отбрани вина на Титаник.
Популярната медовина
Към приятната скара и топлия хляб на сръбската трапеза можете да забележите и медовина – тяхната любима напитка. Небезизвестното медено вино представлява алкохолна напитка от мед и вода, получена чрез ферментация с дрожди. Различните видове медовина варират от газирана през сладка и полусладка напитка.
Турско кафе вместо еспресо
Ако искате да се насладите на чаша ароматно кафе по време на вашата екскурзия в Сърбия, то тогава се пригответе за силната напитка на местните. Сърбите приготвят турско кафе в джезве вместо да прибягват към популярното в цял свят еспресо.
Ракия с кафе за закуска
Ако попаднете на възрастни местни хора не се изненадвайте ако ви предложат да започнете деня си не просто с кафе, а и с ракия! Рецептата ви гарантира силен старт на деня и ще ви зареди с наистина много енергия! Дори и да се съгласите на местната традиция веднъж, не ви препоръчваме да прибягвате към напитката и на следващата сутрин.
Десертите с бишкоти са изключително разпространени
Местните бисквити „Плазма“, които можете да оприличите на нашите бишкоти, присъстват в голяма част от сръбските десерти. Множество торти и разнообразни сладки изкушения с бишкоти ще ви очакват в десертното меню на много от сръбските ресторанти.
Šljivko пък е традиционен сръбски десерт. Можем да кажем, че е сливова бисквита. Сърбите разказват, че този вид бисквити са започнали да се правят по време на Османското владичество за хайдутите, които е трябвало да се прехранват по някакъв начин, тръгвайки на път. Бисквитите ас били идеални вариант, тъй като на практика те не могат да се развалят, а съща така са и високо енергийни и засищащи. След това официалната армия продължава да ги ползва по време на Балканските войни, както и на I II Световни войни. Рецептата им се предава от поколение на поколение и така те остават в не–забравените ястия на Сърбия.
Източници: https://каталог.org/, https://bonduelle.bg/, https://loyal-travel.com/, https://gotvach.bg/, https://www.spisanie.to/, Уикипедия и др., съставил: Климентина Койчева