Меденките заемат едно от главните места в руската кухня. Пекат ги вече над хиляда години! Първоначално тестото се е правело от ръжено брашно и са добавяли мед и сокове от горски плодове. Така се приготвял меден хляб, прародителят на меденката.
През XII в. в Русия започват да внасят подправки от Индия и Близкия изток и да ги добавят към тестото. Те са били много скъпи и затова меденките са били разкошна гощавка. Дори коврижката, най-простият вариант на меденката, е била на трапезата на руския цар при тържествени случаи. А от началото на XVIII век, когато джинджифилът, индийското орехче и карамфилът вече са достъпни и за обикновените хора, меденките стават не само най-популярното печиво, но и народно изкуство. В старинните руски градове Тула, Вологда и Архангелск и днес туристите идват, за да опитат местните меденки, прославили се в цялата страна.
Печатани меденки
Може би най-популярните варианти на меденки в Русия са така наречените печатани меденки. За тях е необходима дървена формичка, в която в огледално отражение се издълбава определен шаблон. Например ето формата на городецката меденка с приказни птици и риби. В тази форма се слага един слой тесто, след това плънката – плодово пюре или сладко, а отгоре идва вторият слой. Готовото печиво се намазва със захарен сироп. В района на град Покров печатаните меденки се покриват с шоколад и глазура.
Тулската меденка е най-известната и в Русия, и в чужбина. Тя лесно се разпознава по традиционната правоъгълна форма и нанесените отгоре орнаменти. Правят я не само в Тула, но и в Москва и Петербург, а също са я поднасяли като подарък на тържествени събития. За 75-годишнината на Петербург тулските майстори изпичат 30-килограмова меденка и я подаряват на Екатерина II. Формата, с която те са я направили, се съхранява в Музея на меденката в Тула.
Меденки фигурки
Меденките, направени във формата на животни и птици, са специалитет на руския север. В Архангелска област правят "козули" специално за Рождество. Формата на тези меденки символизира животните, които са били край младенеца Христос: кози, овни и крави. Днес се пекат "козули" и във формата на елхи и петлета. На езика на поморите, коренните жители на руския север, "козуля" означава "къдрица". Тези фигурки, които могат да се ядат, често са били подарявани на децата: считало се е, че те пазят от зли духове. А в съвременните семейства с такива меденки украсяват и новогодишната елха. След това, разбира се, ги похапват.
В Сибир и на Урал пекат подобни меденки, които наричат "кравички". Приготвяли са ги и в навечерието на Рождество и Нова година. Вярвало се, че ако се изпекат меденки във форма на животни, то в домакинството ще има берекет. Раздавали са "кравички" на младите хора, които по Коледа (времето между Рождество и Богоявление, 7-19 януари са обикаляли от къща на къща с песни и пожелание за добруване или с други думи са коледували.
А пък пролетта са посрещали с меденки чучулиги. И днес продължават да ги правят в Покров, Владимир, Вязма и много други градове.
Рязани меденки
Тези меденки се правят с дървен или метален шаблон във формата на птици, растения и животни. Технологията е проста: тесто се изрязва с формичката и след това се украсява със захарна глазура. Рязаните меденки се правят най-често без плънка, но пък ги украсяват богато със сладкарски бои.
Коврижки
Коврижките са най-простите меденки, които са пласт медено тесто, в което има мед, стафиди и ядки. Много често две коврижки се залепят една за друга със слой сладко. Те дълго не изсъхват и затова могат да се вземат за из път.
Със своите меденки коврижки се гордее Троица-Сергиева лавра в Московска област: тук и досега приготвят този сладкиш по старинни технологии. А в град Покров във Владимирска област правят по-съвременен вариант на тестото, като добавят какао. Майсторите слагат на тези меденки захарна глазура и рисуват зайци и мишки върху тях.
Автор: Анна Сорокина, източник: https://bg.rbth.com/кухня/335647-vidove-pryaniki
