Лимец – най-древният вид жито Лимецът e древна зърнена култура, „забравена” по икономически причини в наши дни. Той е по-труден за обработка и дава по-малко добив от днешната хибридна пшеница, но хранителните му свойства са в пъти по-добри. Все още сме в началото на възраждането на това древно жито в България затова и информацията, която можем да открием за него не е много. Но напоследък започнаха да се правят все повече експерименти от малкото производители за сега у нас и по-голямата част от информацията в интернет е споделена от не дългия им опит и наблюдения. Тук ще споделим част от събраната информация.
История на Лимеца:
След края на втората световна война настава голямата промяна в отглеждането на житото, заради големия глад. Използват се какви ли не приоми, включително генно модифициране, за да се увеличи добивът на жито. По-възрастните хора си спомнят, че някога са се изхранвали с Лимец. Но след войната започват да се появяват примеси, докато съвременната пшеница изцяло измества Лимеца. Лимеца е определян като древната пшеница на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос. Той е най-древното жито – най-старите останки от него са от преди 18 хил. години. В тракийските гробници са намирали останки от Лимец, както и в египетските пирамиди на различни места. Интересно е, че се открива все един и същ вид пшеница – значи той и сега е съвсем същия, както е бил преди.Така че това е нещо ценно, което трябва да стане достояние на повече хора.
Пшеницата съпътства човешкия род от зората на цивилизацията. Тя е един от първите култивирани растителни видове. Причина за това е присъщата и способност да се самоопрашва. Това нейно качество стои в основата на селекцията, протичала в различни части на света и създала огромен брой сортове пшеница. Според археологическите данни първите сортове пшеница са били отглеждани в областта на Плодородния полумесец, който вече споменахме, както и край делтата на река Нил. На картата на днешния свят тези региони се намират на територията на Турция, Сирия, Израел и Египет. Има данни, че е възможно пшеницата да се е използвала за храна още преди нейното култивиране, но последните археологически находки и анализи конкретизират още сведенията по този въпрос и дават основание да се смята, че първото одомашняване на пшеница се е осъществило на територията на днешна югоизточна Турция и че тази пшеница е била именно Лимец. През вековете култивирането на пшеницата се разпространява и по други територии – далеч от Плодородния полумесец.
Има доказателства, че култивирана пшеница – всъщност Лимец – се е отглеждала и използвала за храна 6500 г. пр.н.е. в Гърция и Кипър, около 5000 г. пр. н.е. в Испания и Германия, 2000 години по – късно – на Скандинавския полуостров и островите на днешна Великобритания, а 1000 години след ттова – и в Китай. Одомашняването на дивата пшеница е било крачка напред за всяка от цивилизациите, населявали посочените региони, макар да няма точни данни била ли е селекцията всъщност съзнателна. Независимо как е протекъл този процес, в крайна сметка дивите прародители на пшеницата са били изместени от култивирани сортове, които притежавали желани качества – високи добиви и пр. – изгубили други такива: като например способността семената да се разпространяват без намеса от страна на човека.
Посредством генетичен анализ е доказано, че точно Лимеца е онази древна пшеница, отглеждана на територията на днешна югоизточна Турция. Именно там се е осъществило и първото одомашняване на еднозърнестия Лимец. Чрез методика, основана на анализ чрез въглеродни изотопи е установен и периодът от време, когато това се е случило – около 7800 г. пр.н.е. Последни данни сочат, че двузърнестия лимец – Triticum diccocum Schrank, както и съвременната „твърда пшеница“ – Triticum durum, произхождат от същия регион. Практически всички сортове пшеници, създадени по – късно произхождат от Лимеца. Не много далеч от онези места – тук, в тракийските могили, археолозите са открили семена от еднозърнест Лимец. Не случайно наред с имената „Древно жито на фараоните“, „Последна храна на Христос“, Лимеца се нарича и „Хлябът на траките“. Това древно жито е било тук преди много векове. То е тук и днес. В див вид Лимеца може да бъде видян на не едно място в Южна България. В югозападните части на страната и в източните части на Родопите Лимец расте по синорите. Ако не го познаваме бихме могли да го вземем за обикновен плевел, пораснал край пътя. Лимеца има тънко здраво стъбло, високо над метър. Класът му е сбит, а зърното – скрито в плътно прилепнали обвивки. Лимеца не е лесен за обработка. За да се смелят зърната на брашно, те първо трябва да се освободят от твърдите си люспи. Добивите от него варират между 100 и 300+кг на декар. Не може да бъде заставен да расте по – бързо или повече посредством химическите средства, с които се третират съвременните хибридни пшеници. Не поглъща и вредните вещества от почвата (например тежки метали) – това свойство на модерните сортове все по – често е проблем в нашия замърсен индустриален свят. В него Лимеца стои като паметник – спомен от чистото и здраво минало на човечеството. Дали ще допуснем в дома си този спомен и ще построим около него новия си живот – пълноценен и изпълнен с почит и благодарност към даровете на природата – сега е времето да решим!
Лимеца е храна от изключително значение. Лимеца е храната за прехода, междинната храна, свързващото звено със следващия етап от еволюцията на човек. Хората усещат и знаят, че предстоят много промени на планетарно ниво. И в тези нови условия хибридните сортове, голяма част от тях просто няма да оцелеят. А Лимеца е нещо, което съществува от хиляди години и е преминавало успешно през какви ли не изпитания и катаклизми, и пак ще премине. Хората споделят,че откакто се хранят с Лимец, изглеждат по-добре, чувстват се по-добре, по-здрави са, по-жизнени. Отношението към Лимеца е като към съзнание.
Той се сее само след пълнолуние. И то не което и да е пълнолуние. Избира се изричен ден, разположението на планетите също има значение. Лимеца се сее малко преди пшеницата и се жъне малко след нея. Има един обмен на любов и енергия с Лимеца. Отношението към зрънцата, отношението към земята – всичко това е един цялостен ритуал. В него е включена и молитва, и напяване – влага се много емоция, енергия, светлина и осъзнатост. Хранене с Лимец Защо да изберем Лимеца? Първото и най-важно нещо при Лимицът, е че той е зърнена култура, която не се обработва с химикали и дори засаден в замърсена почва, той не поема ненужните вещества от нея. Защо не се третира? – Като първоизточник на пшеницата – в чистия си първичен вид, както го е създал Бог, той е здраво растение и не боледува от нищо.
Всички други пшеници, които се отглеждат в момента – по някакъв начин има човешка намеса в създаването им. Те са хибриди. Това намесване на човека с цел да подобри добива и качеството по някакъв начин, различен от Божествения, влияе на растенията и те започват да боледуват, за това се налага да бъдат третирани с препарати. Още като се сеят се „имунизират“ – прави се обеззаразяване на семената. Потапят се в химикали -отрова и след това се слагат в Земята. Такова е всяко зърно, което сеем в момента. И не само в България, това се прави по целия свят. След като пораснат отново започва да боледува и отново следва процеса на третиране с химикали. Така или иначе в тези растения вече има отровни вещества. Тези вещества убиват изцяло аурата на растението, те просто изгубват своята такава. Снимки на нормалната пшеница, която се отглежда показват, че тези растения почти нямат аура. В сравнение с другите пшеници, които са киселинни, Лимецът е алкална храна. Голяма част от съвременните болести днес се дължат на липса на минерали и микроелементи в човешкото тяло. Храната ни е бедна на такива микроелементи, а изборът на неправилна храна още повече ни вкарва в състояние на дисбаланс. С Лимеца си набавяме така необходимите ни цинк, манган, желязо и още много микроелементи. Човекът също се променя, потребностите ни от храна се променят, храним се по силата на навик. Благодарение на тази лековита Божествена храна можем два пъти по-бързо да възстановим лигавицата си на дебелото черво.
Съдържанието на глутен в Лимеца е много минимално, за това Лимеца е незаменим за хората, болни от целиакия. Целиакията е състояние, при което не се усвоява специфичен протеин (глутен), съдържащ се в житните култури, така че вместо да има хранителна стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за организма. Протеинът, влизащ в състава на зърното на Лимеца – глиадин, се оказва нетоксичен за страдащите от целиакия хора. На тях Лимеца дава надежда за вкусна храна и нормален, здравословен живот. Целиакията е състояние, изискващо специална диета и постоянен контрол на приеманата храна. Белтъчините в зърната Лимец са различни по състав и молекулна маса и не предизвикват симптомите, причинявани от протеина в обикновеното пшенично зърно. Завръщането на Лимеца като храна на нашата трапеза улеснява и подобрява качеството на живот на извънредно много хора, които досега имаха твърде малко алтернативи. Много добър антиоксидант е и успешно решава анемични проблеми. От другите видове жито, Лимеца има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А. Заради много твърдата си обвивка на 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста. Зърното не се подавало и на олющване, затова трябвало да се използва специална техника. Здравословният ефект идва от това че, зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Хлябът приготвен от Лимец засища добре и е лековита храна.
И в Светото писание се казва, защо трябва да изядеш 100 семена, като можеш да се нахраниш само с 10. Това е най-меката от всички пшеници, една жива храна. В нея има 12 пъти повече цинк отколкото в покълнала хибридна пшеница, 9 пъти повече манган, 7 пъти повече магнезий, калций и други полезни вещества. Знае се, че зърното от Лимец спомага за изграждане на мускулите, пречиства кръвта, избистря ума и дарява чувство на бодрост и благополучие. Лимеца съдържа всички необходими вещества, от които човешкият организъм се нуждае, за да е здрав. Сравнен с обикновените, „модерни“ пшеници, отглеждани днес, Лимеца съдържа повече протеини, минерали и витамини от групата В, а също време е и в пъти по – лесно смилаем от тях. Влакнините, влизащи в състава на зърното от Лимец са с отлична поносимост. Положителните ефекти на храните от Лимец върху здравето се приписват на способността на това жито да стимулира имунната система.
Употребата на Лимец като храна е целесъобразна и при някои видове алергии; не по – малко ценно негово качество е и лесната му смилаемост. „Зърната Лимец се топят в устата“, казват тези, които са го опитвали. Най – общо състава на зърното Лимец има следните характеристики: – Голямо количество витамини от В – групата – основно витамин В1 (тиамин) и витамин В3 (ниацин). – Ключови за живота минерални вещества: значителни количества калий, магнезий, манган, а също така и калций, желязо, цинк, фосфор и сяра. – Повече белтъчини и полезни мазнини от модерните сортове пшеница – Не съдържа холестерол – Съдържа повече витамин Е и значителни количества селен; и витамин Е и микроелементът селен са антиоксиданти с голямо значение. Те имат отношение както към фертилността, така и към „обезвреждането“ на свободните радикали, които постоянно се образуват в организма под въздействието на вътрешни и външни фактори и за които е доказано, че са една от причините за възникване на онкологичните заболявания. – Съдържа повече и от другите важни микроелементи в сравнение с обикновената пшеница – Подобрява храносмилането – Подобрява състоянието и работата на далака и панкреаса – В състава на Лимеца влизат вещества, имащи отношение към поддържането на здрава опорно двигателна система – Употребата на Лимец като храна вместо обикновена пшеница подобрява кръвните показатели и поддържа доброто състояние на тъканите – Храненето с Лимец дарява чувство на благополучие и щастие в буквалния смисъл – За голяма част от хората, страдащи от непоносимост към пшеничния протеин глутен, Лимеца се оказва подходящ и пълноценен заместител на обикновения хляб и другите изделия от пшеница.
В медицината тази непоносимост се означава като целиакия. Ето и химичният състав на зърно Лимец, установен посредством анализ в Аграрния Университет в Пловдив : Протеин – 13.41 % Фосфор – 1.16 % Калий – 0.34 % Калций – 14.4 mg/kg Магнезий – 752 mg/kg Цинк – 36.2 mg/kg Манган – 28.3 mg/kg Целулоза – 2.58 % Общи захари – 3.37 % Витамини от група В Как да консумираме Лимец Лимеца най-добре се консумира суров или във вид на покълнали семена. Много е важно каква вода се ползва когато се покълва. Добре е водата да е чиста, изворна. Ако се прави с вода от чешмата, или покълва по-бавно, или част от него изобщо не покълва – в нея има химия, която пречи. Все още има осезаема разлика в цената на българския и вносния Лимец . Някои фирми започнаха внос и научиха хората да търсят вносен Лимец, цената му е доста по-ниска. Дори и вносен, този Лимец пак е по-добър от обикновената пшеница – няма две мнения по този въпрос. Но българското зърно е по-добрият избор, най-вече за нас , българите. Има много по-добри показатели от вносния. Голяма част от вносния Лимец е лишен от живата сила и не може да покълва. А защо специално за българите? Дори ако става въпрос за обикновената пшеница, семената се отглеждат в съответния регион, според местните климатични условия, валежи, средно-годишна температура и един куп други показатели, които са строго специфични за дадения регион. И затова – много по-естествено е да сеем зърно, което от години е расло и се е приспособило да вирее по българските земи, с местния климат, отколкото да вземем култура, която е приспособена за австрийския климат, например, и да го караме сега на ново да се приспособява към нашия климат. Има си много отличима специфика. Другото, което е важно да се отбележи – чуждата култура отговаря на ДНК структурата на хората там, а не на нашето ДНК.Най-прекрасното нещо е да се храним с храна, отглеждана на наша земя.
Качества на Лимеца:
Лимецът е издръжливо растение. Той е почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. Геномът му (тоест вида и подредбата на гените в клетките му) е останал непроменен за векове. Известно е, че съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо Лимеца е толкова ценен – хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове! Интересна особеност на Лимеца е, че зърната му са покрити с твърди обвивки, които ги пазят от външни влияния – болести, паразити. Според много лечители и в България, и по света, Лимеца е най – добрата зърнена храна. Споделената информация е подбрана от различни източници.
